Роден е през 1775 година — сто години преди Освобождението — в епоха, в която по българските земи още е тъмно и страшно. Бил е обикновен овчар. А се превръща в най-преследвания, най-богатия и може би най-загадъчния хайдутин, когото нашите земи са раждали. Турските пазачи на султанската хазна произнасяли името му шепнешком.
И ето кое е странното: почти никой днес не може да каже кой е бил той. Името му не виси в класните стаи до това на Левски и Ботев. И все пак, ако вярваме дори на половината истории за него, Вълчан войвода е една от най-внушителните фигури в цялата ни история.
Проблемът — и същевременно магията — е, че за Вълчан почти нямаме сигурни документи. Дотолкова, че дори рожденото му име остава спорно — едни го наричат Вълчан Бимбелов, други Вълчан Пандурски. Спори се и за родното му място: най-разпространената версия сочи село Осеновлаг край Своге в Стара планина, докато други предания го отвеждат към Малкотърновско в Странджа. Знае се обаче, че на младини е бил обикновен овчар. Останалото е сплав от факти, народни песни и легенди, които и до днес е трудно да се разплетат.
Жената, заради която хванал гората
Разказва се — и това е едно от най-устойчивите предания за него — че всичко започва с любов. Вълчан имал годеница на име Рада. Местен турчин обаче също я харесал и я отвлякъл, а войводата бил извикан в конака и предупреден: ако му е мил животът, да забрави момичето.
Вълчан не забравил. Събрал шепа верни мъже, въоръжил ги и направил онова, което прави всеки българин в песните — хванал гората. Според преданието четата му причакала турчина и го убила, а Рада била върната. В последвалата престрелка с потерята обаче тя загинала, пронизана от куршум.
Тук вече сме изцяло в територията на легендата — в различните райони на България историята се разказва различно. На места Рада е годеница, на други — сестра, която той спасява от похитител. Но същината е една и съща навсякъде: личната болка ражда отмъстителя, а отмъстителят — закрилника.
„Не е историята, която учим в училище. Но е историята, която дядовците ни са разказвали край огнището."
Хайдутинът, който имал шпионин при султана
След бягството си от родния край Вълчан стигнал чак до Бяло море. Там, ако вярваме на разказите, се сближил с грък на име Спирос, който го научил на мореходство и пиратство. Двамата събрали дружина и започнали да обират турските кервани, които минавали през проходите към Цариград.
От малка чета това бързо прераснало в нещо мащабно. Само за няколко години под негова команда се събрали — по различни сведения — между 200 и 300 души. Това вече не било разбойничество. Това било организирана сила, която действала из Източна и Югоизточна България и удряла там, където боли най-много: по данъците, които текат към султанската хазна.
И тук идва един от най-невероятните детайли. Говори се, че Вълчан разполагал със свой човек, внедрен в обкръжението на самия султан — споменава се името Емин ага, който се издигнал чак до султански секретар. Именно той му подавал кога и откъде ще мине поредният керван със злато. Дали е било точно така, никой не може да докаже. Но броят на сполучливите засади говори, че войводата явно е знаел неща, които един обикновен хайдутин нямало как да знае.
Съкровището, което и до днес търсят
С годините името на Вълчан се сплело с една дума, която кара очите на иманярите да светят и до днес: съкровище.
Разказва се, че след всеки обир по-голямата част от плячката била скривана — в пещери, познати само на него и на най-верните му хора. Една от тях, наречена „Общата маара", била толкова тайна, че само Вълчан знаел пътя до нея. Други предания местят „трезора" на хайдутите не в планината, а в крайбрежните лагуни около устието на река Ропотамо.
През последните два века десетки пещери и местности из Странджа, Сакар и Стара планина са разкопавани от иманяри. Съкровището така и не е намерено. А може би никога не е било точно толкова голямо, колкото го рисуват легендите. Но точно тази недосегаемост го прави безсмъртно — защото докато едно съкровище не е намерено, то може да бъде какво ли не.
И тук народното въображение наистина се развихря. Според едно предание Вълчан бил толкова богат, че пратил свои хора при руския император с предложение Русия да започне война с Османската империя — а той да поеме разходите. Според друга, още по-смела легенда, дал огромна сума на братя Евлоги и Христо Георгиеви за построяването на първото българско висше училище — днешния Софийски университет. За тези истории няма исторически доказателства — но фактът, че народът ги е измислил точно за него, говори за мащаба, който му е приписвал.
Между мита и истината
Какво остава, когато махнем легендите? Остава реален човек — хайдутин, действал в края на XVIII и началото на XIX век, който е защитавал мирното население в епоха на кърджалийски набези и безвластие, и който народът е възпял в десетки песни от Странджа до Добруджа. Не за златото. За закрилата.
Според преданията Вълчан войвода доживява до дълбока старост — умира през 1863 г., вероятно в Тулча или Браила, отвъд Дунава. Не оставя дворци, нито писани закони. Оставя нещо по-крехко и по-силно едновременно — спомен, който се предава от уста на уста.
И точно там е въпросът, който наистина боли. Не защо историята му е такава — а защо почти никой не я знае. Вълчан войвода не изчезва от паметта ни поради липса на интерес. Изчезва, защото никъде го няма в достъпна, жива форма — учебникът го споменава с едно изречение, ако изобщо. Веригата се къса тихо: едно поколение не е чуло, следващото вече не може да предаде.
Ако тази история те докосна
Тази пропаст — между историята, която съществува някъде там, и историята, която живее у теб — е нещото, което екипът на Войводи се опитва да затвори: с книги и игри, които влизат у дома не като задължение, а като разговор. Ето три, в които Вълчан и неговите събратя са живи:
Книга - Лъвска династия
Пантеонът на българските владетели, бунтовници и закрилници — хората, които са вдъхновили легендите.
Разгледай книгата →
Карти игра - Легендите на България
Легендите на България, събрани в игра, която кара и малки, и големи да питат „а това вярно ли е било?".
Разгледай играта →
Комплект БЪЛГАРИЯ
Книгите и легендите заедно — най-пълният начин да върнеш българската памет у дома.
Разгледай комплекта →Една легенда оцелява само докато има на кого да бъде разказана. Вълчан войвода е чакал достатъчно дълго в сянката. Може би е време пак да заеме мястото си — на масата у дома, между другите имена, които не бива да забравяме.
Върни го на масата →